Козметични придобивки от Рим

By Pandasmakeup - 6:34 ч.

Ciao, bellezze!!

Да го раздвижим малко това блогче 💋

От няколко години насам ми е станало направо традиция да прекарвам Великден извън страната и както вече стана ясно, този път се озовах в Рим.

Честно да ви кажа, за мен няма особено значение къде ще пътувам, стига да пътувам и стига (в идеалният вариант) дестинацията да е непосещавана. И в още по-идеалният вариант да имам възможност да се докосна до чужда култура.

А тази година пък се получи най-идеалният вариант, защото тръгването беше с чартър от Варна в първия почивен ден сутринта, връщането беше в последния вечерта (не се налагаше да отсъствам от работа), в Рим не бях ходила никога, а и успяхме да се докопаме до последните (без да преувеличавам) места.
Самолетът беше пълен до пръсване. 

Рим е чудесен, просто прекрасен! Мисля, че дори бих го посетила отново, а тази мисъл рядко ми минава през главата.

Малки улички, уникални (и представете си - интересни) културни наследства, вкусна паста, красиви (и елегантни) италианци, страхотен сладолед, Ватикана, уютни ресторантчета, история, уникални фонтани, чудни  площади и късо, късо, късо италианско кафе. 
Всичко това в една неописуема атмосфера. 

Наистина, приятели ... Рим е удоволствие за сетивата.

Нека ви взема с мен за момент, макар че, както е казал някой си там ... "един живот не стига за Рим".



Има ли нужда да представям Колизеумът?

Много ми хареса едно определение, което прочетох: "символ на величие и жестокост".

Това нещо е на 20 века, хора , най-великият символ на Римската империя, запазил една повече от гениална инженерна мисъл, а към днешна дата - топ забележителност в световен мащаб.

Колизеумът представлява уникален амфитеатър, в който са се провеждали различни зрелища като гладиаторски борби, екзекуции, възстановки на митологични и морски битки (за които арената е била наводнявана), битки между животни.
В подобни игри животът си са загубили близо 500 000 души.

Театърът е побирал 50 000 зрители, като е бил конструиран така, че в случай на опасност, те да могат да бъдат евакуирани за 5 минути и върнати отново за 15. Представяте ли си?


Оставам ЛИНК към една от увлекателно написаните статии за това Чудо и един цитат от нея:

"Колизеумът е една от най-внушителните сгради в историята – внушителна с вида си, с хората, които е погубила, с това, което е оставила зад себе си – спомена за една велика империя."




Аз не обичам изобщо да снимам забележителности и имам точно 5 снимки на кръст, та ще ги кача де, поне да знам защо съм ги правила.

Това е базиликата Свети Петър, която се намира в сърцето на католицизма - Ватикана.
Нещо огромно, внушително и запомнящо се - една от най-големите църковни сгради в света.
Счита се, че тук е погребан Първият апостол на Христос - Свети Петър и гробът му се намира под олтара на църквата.

Можете да се изкачите по клаустрофобични стълби (над 300) до купола, ако искате да видите Вечният град в краката си - нещо, което ние не направихме, защото вече бяхме изтощени от музеите във Ватикана и не ни се чакаше огромната опашка.
Но ето какво изтървахме:


снимка: Wikipedia

Това кръглото е площад Свети Петър, на който се събират хиляди вярващи, за да слушат папата в дните, в които дава молитва.

Във Ватикана, представете си, имало 11 музея, с 5 галерии и 1400 зали.
Изобщо не знам колко от тях сме обходили, имаше народ до пръсване и в някакъв момент вече си мислех, че ей така ще си умра баш у папюви.

От там имам само една единствена снимка, на една галерия, която представете си колко адски ме е впечатлила, за да си извадя телефона:



Да, и аз съм съгласна с вас - снимката наистина заслужава някакъв вид Оскар във фотографията.
Дори не помня каква точно беше тази зала.

Но в едно от най-впечатляващите места, на които може да попаднете там, снимането е абсолютно забранено, говоренето - също.


Снимка: Yandex
Това място се нарича Сикстинската капела и притежава таван за милиарди - може би едно от най-великите творения на изкуството не само за Ренесанса, а и въобще.
Зашеметяващите фрески изобразяват библейски сцени от Сътворението на света и Човека и са изрисувани не от кой да е, а от Микеланджело, като това произведение се смята за триумфалният успех в творчеството му.



Един пиджън за разкош!!



Толкова притегателните за всички ни малки улички ❤



Кълна се, искам да знам как става да успееш да разфокусираш единственият обект, който уж трябва да се вижда добре, но същевременно всичко останало да е ясно като кристал! !?!

Това е първият площад, който ще ви излезе, ако изпишете думата "пиаца" в Гугъл - Пиаца Навона.

Изключително уютен, пълен с художници, Навона е определян като един от двата най-красиви площада в Италия - бивш стадион, след което средновековен пазар, а в днешно време център на изкуството и забележителност с голяма притегателна сила.



Нито веднъж не успяхме да пием лошо вино в Италия, макар да поръчвахме винаги с непретенциозното "една чаша бяло вино";



Винаги съм се чудила какво пък толкова може да му е по-различното на сладоледа в Италия, та толкова го хвалят всички.
Ами наистина е различен - мазен, сладък, богат и плътен.

Специално търсихме джелатерия del Teatro, защото бяхме чели, че там правят най-хубавият сладолед, но точно от него останахме най-разочаровани. После видяхме, че май е трябвало да дирим La Romana, но следващия път ще опразним и нея.



За къде без сладкиши, пица, паста, морски дарове и кафе в Италия?

Каноли-то не ми хареса въобще, нито в България ми е харесвало де, явно просто не ме кефи. Представлява вафлена кора с крем. Кремчето си е кремче, обичам много! Ама тази кора винаги разваля цялата работа.

Тирамису-то и Панна кота-та си бяха като всяко едно добро Тирамису и Панна кота, които съм яла и в България.

Пиците им са тънички и хрупкави, но никога не съм била отявлен пица фен.

Но пастата ... умирам за паста и то точно по италиански - сварена до леко твърдо и вкусна!

Кафето ... макар да съм кафеман, рядко придирям за марки и не съм особено претенциозна. Пих късо и горчиво кафе в една кафетерия в Рим да не би нещо да остана назад, но за ужас на една част от вас ... кафе като кафе.
Само дето беше най-гига късото, което съм виждала.
Местните го пиеха буквално на крак на бара или навън до заведението, но то как по друг начин се пият една глътка и половина?

Някой отбеляза, че цената на кафето, когато го пиеш седнал на маса в кафетерията е по-висока, но не обърнах внимание дали е така наистина.

Иначе в повечето ресторанти, в които седнахме (особено в по-централната част) имаха такса сервиз, което ме върна някак си в една друга епоха, но пък това ни избави от изключително досадният въпрос, пред който се изправям във всяка различна държава - колко бакшиш е редно/нормално/прието да се остави, за Бога!?!?

Макар че таксата е на човек/ на стол, а на места беше и доста висока, та със сигурност се "вътриш" повече, отколкото би оставил при други обстоятелства, но ... измислили са си го хората, италианска му работа.



Пак съм на фокус и пак съм навряна из козметичните магазини. Ъф корс.



И тази снимка е последната, за която искам да кажа две думи, обещавам!

Сложих обектива пред едно специално място (не особено успешно както виждате) или по-точно пред една дупка, наречена Авентинската ключалка. Търсихме тази ключалка 100 хиляди часа, обиколихме половин Тибър от едната, а после от другата й страна.

Та за това място бяхме научили съвсем случайно преди много години от наша колежка и странно как, но явно съм се впечатлила по някакъв начин.

Това всъщност е ключалка на вилата на ордена на малтийските рицари. Тя представлява една съвсем невзрачна дупчица, пред която се вие опашка от желаещи да надникнат за секунда  - гледката, която се открива е силно впечатляваща за 99% от хората, но за съжаление аз попаднах в другия 1%.

Злочеста и нещастна заради късогледството си, успях да видя малко повече от нищо.

Това е куполът на базиликата Свети Петър, попаднал точно в центъра на тунел от перфектно оформени чемширови храсти. Също под формата на ключалка.

А пред погледът ви се разкриват цели три държави, при това едновременно: Ватикан, който е суверенна държава, Малтийският орден, чиято собственост е вилата и който също е тип отделна държава и разбира се Италия ... която е навсякъде другаде и където се намират краката ви в конкретният момент всъщност.


 

Последната снимка я направих през илюминатора в самолета на път за дома. И много си я харесвам ❤

.....

Козметичните магазини, които успях да посетя за краткото време, в което бях там, са тези на Sephora, Mac и Kiko Milano.
От Sephora не си взех нищо, не знам защо, макар че имаше доста неща, които в нашата все още не могат да се намерят (винаги съм предпочитала онлайн пазаруването, във физическите магазините някак не успявам да пълня кошниците така безконечно).

Днес ще ви покажа покупките от Mac и Kiko. 

Kiko Milano не са представлявали интерес за мен абсолютно никога. Не знам нито дали и къде доставят, нито дори им бях влизала в сайта. 
Но нямаше как, разбирате, да стъпя на тяхна територия, и да не ги уважа. 

Магазинът им в Рим е наистина впечатляващ, а асортиментът - солиден. Освен декоративна козметика, имаше и продукти за грижа за кожата, почистващи, аксесоари, лакове, а също мернах и някакъв "зелен" щанд за козметика с по-читав състав. 

Kiko не правят изключение от останалите марки и също залагат на лимитирани и сезонни колекции. 

От лятната им колекция на име Gold Waves, избрах ето този печен хайлайтър: 




























Цветът е 02 Virtuous Golden Rose и е страхотно, страхотно розовеещо шампанско със силен металически блясък.
Може би един от най-красивите продукти, с които се сдобих от Рим. 
Опаковка, цвят, принт, блясък, текстура ... страхотно попадение!
До този момент вече съм го ползвала нееднократно и наистина го обожавам.

Цените ще ги посочвам в евро, като за ваш ориентир 1 евро по курс Продава е почти 1,96 лв в момента.

Цена: 16,95 евро

Между другото цветът на тази пудра е малко подобен на Soft&Gentle на Mac. Разликата е, че Kiko е по-розовеещ и по-бляскав, докато Mac е по-peachy.
Вижте сами:

























Следващият продукт е отново хайлайтър, но този път се нарича Glow Fusion Powder Highlighter  в цвят 01 Brilliant Champagne:































Отново опаковката страшно ми харесва, а когато видях цветът в магазина, си казах "лелееее, от кога искам толкова светъл хайлайтър!". И като граблива птица се хвърлих връз него.
Оказа се обаче, о каква изненада, че същото нещо съм си казала и при една от последните ми поръчки от Nabla (друга италианска марка), та сега имам два напълно идентични като цвят продукта. 

Ама не "горе-долу еднакви" или "подобни" или "приличат си".
Напълно идентични.

Иначе цветът е страшно красив и по мой вкус, по-различен от традиционните бляскави и златисти хайлайтъри. Много, много светло шампанско с нежни розовеещи и медени частички с приглушен перлен блясък.

Цена: 9,95 евро




















Instant colour matte liquid lip colour в цвят 11 Plum: макар че манията по течните матови червила и "модата" им вече са на залязване, аз все още не съм спряла да ги купувам.
Една от причините за това е, че и клиентките ми не спират да ги предпочитат и търсят, та нямаше как да пропусна да взема поне едно такова червило и от Кико.

Виждате, че цветът е по-изчанчен, но пък нямам нищо против. Много харесвам вамп червило в комбинация с изразена очна линия.

Удобно е на устните, но супер бързо се изтри по средата, когато започнах да се храня. И то по доста неприятен начин, оформи се една дупка. 
Иначе се матира идеално и е добре пигментирано.

Цена: 7,95 евро

Взех си и 3 четки:






























И трите са върха, а пък двете черните са с най-удобните дръжки, които някога съм хващала. На снимките не си личи, но формата им е заоблено-правоъгълна.

Двете черни са

Eyes 61 graphic  eyeliner brush: изобщо не би ми дошло на акъла да започна да чертая очна линия с такъв тип четка, но считам точно този вид за доста многофункционални - коригирам контура на устните с тях, нанасям червило и сенки на долния клепач, опушвам линията на горните мигли, зачиствам веждите с коректор ...

Тази е малко драскаща и не е подходяща за долния клепач, но ми дойде идеална за зачистване на контура на устните след като нанеса течно матово червило.

Цена: 10,95 евро

Eyes 55 base shader brush: друг любим тип четка - плоската.
Пробвах я, чудесна е, удобна, ползвам я за пигменти и за течни червила.

Цена: 3,95 евро

Малката зелена е Smart Lip Brush: нямам никакви забележки, нанасям течно червило, глитър и лепило за глитър с нея;

Цена: 6,95 евро







Спирала Unmeasurable lenght waterproof: бяха на промо, струваше 3,95 и честно, купих я само заради опаковката.
Четката е от любимите ми малоразмерни, но не съм я отваряла все още, тъй като имам други за доизразходване;

Направи ми впечатление, че имаше минимум 10 вида спирали !?!? и всички бяха на една цена.
Взех и на майка ми една, не същата, де та тя ми сподели, че е доволна.

Ще видим тази как ще се представи.





И последното, но също страхотно попадение - глитърна очна линия Kiko 01 -  6,95 евро.

Купуването на брокати и пигменти ми е слабост, но ще ви кажа какво направо ме изуми в тази очна линия.

За сега съм я пробвала само на ръката си, но за разлика от сенките, които се представят по различен начин на ръката и на окото, брокатите с база (каквито са този тип очни линии) си показват почти всичко при такъв тест.

Хора, казвам ви, имам очната линия на Urban Decay, имам и прехвалените Magnificent metals glitter на Стила, но никоя от тях не се държи по този начин след засъхване - тотален бетон (btw Urban Decay-ската също е на високо ниво).
Ако се сетя ще пусна едно стори в Instagram как я търкам от кожата си и как по пръста ми остава максимум една частичка.

Просто бях изумена. Stila например, ми се ръсят като за световно, трябва да им слагам допълнително лепило отдолу, което е мега тъпотия. Ми нали уж са с база?!

Единственото досадно с глитърите под форма на очни линии е, че трябва да си играете повече при нанасянето, за да се получи исканото покритие. Но за сметка на това са супер удобен вариант, особено за тези от вас, които ги е страх от прахообразните брокати и с право - обикновено правят неописуема бъркотия.

...

Едно от нещата, за които искрено се зарадвах, когато видях, че в Рим имат Mac Pro магазин е, че щях да мога да си взема големи разфасовки на един от любимите ми фон дьо тен-и - Face&Body.





Много течен, лек, сатенен, надградим и красив фон дьо тен, подходящ доста за сухи кожи и за тези от вас, които търсят естественото за лицето си.

Не оставам без него в студиото, но за съжаление в България се предлагат само малките разфасовки от 50 мл.
В официалният сайт на Mac разликата в цените между двата размера в покъртителна - малкия е 30 долара, а големия 39.
А разбирате, че става дума за почти два пъти и половина по-голямо количество.

Само дето в Европа ...

В магазина в Рим 120 мл бяха на цена 46 евро, което за нашите джобове хич не е равносилно на 39 долара, а в България малката опаковка  е 62 лева, да речем 32 евро, което прави разлика от 14 евро.

Но пак е доста добре.

Направи ми впечатление, че цените на Mac се различават и в официалните сайтове за различните държави в Европа: в Германия този фдт е 40-42 евро, в Испания е 44 евро, в Италия е 41-46 евро, а в Англия е 30 паунда.

Между другото в Инстаграм видях, че Мак ще имат нови цени и тръпна в очакване, защото го обявиха в една от рекламните си кампании, та се надявам да е към добро.

....................
Не се сещам дали в българските магазини съм засичала, но в Рим имаше малки опаковки на част от пигментите им, на oil loiton-а им, на някои червила, на фикс+ и не се сещам още на какво.
*Update: видях реклама, че ги има;

Но ето с кои минита се сдобих:







Всяко струваше по 10 евро, което си е сделка, особено за продукти от типа на пигментите, които са близки до вечни, дори и за повечето гримьори.

Между другото бях чела странното твърдение, че при Mac по-изгодно излиза да си вземеш няколко мини опаковки, отколкото пълноразмерен продукт и когато споделих на консултантката, че отдавна искам да опитам oil control lotion-a, тя също ме посъветва да избера малките опаковки от гледна точка на цената.

Mac Oil control lotion си е лосион в пълния смисъл на думата - много течен, лек продукт, който е хибрид между грижа за кожата и евентуална база.
Ползвах го веднъж и мога да кажа, че ми се струва много хубав продукт за смесената ми кожа - оставя я хидратирана без усещане за тежест, лепкавост, мазност - абсорбира се до край.

Аз съм известна с това, че обичам да ползвам продукти напълно неподходящи - озаряващи бб кремове, фдт-ни, хайлайтъри, не харесвам пък пудри въобще. 
В ежедневието си от известно време нося един супер dewy и лъскав бб крем, който застава тоооолкова красиво върху кожата и така перфектно се слива с нея за първия един час, че направо не го давам за нищо на света ❤

Ненавиждам матиращи, опъващи, изсушаващи, съсухрящи продукти и си ходя като тиган през по-голямата част от деня, а за излизане подсилвам и с хайлайтър - да е сигурно, че всички от масата ще могат да се огледат в лицето ми без да им се налага да търсят тоалетната.

Та мисълта ми беше, че през повечето време не съм особен критерии за ефективност на която и да е матираща основа, защото ако тя не е съчетана с правилните допълващи продукти, ефектът ще е ну-ла.

За този лосион съм чела, първо, че дава ефект с натрупване - да речем след една-две седмици ползване се разгръща напълно и второ, че е хубав контролер за смесени, а не силно омазяващи се кожи.
За силно мазни бил доста добър матиращият гел на Mac, който също щях да вземам за тестване и забравих.

Но със сигурност ще тествам с подходящ фон дьо тен и ще дам отзив.



Това са и трите пигмента, като от ляво на дясно е Blue brown, после е Rose и накрая Platinum.

Blue brown е супер интересен цвят за смели хора, Rose ми се дублира почти напълно с един пигмент на Инглот, а Platinum се оказа по-сребрист, отколкото очаквах.
За Rose знаех предварително и точно затова не си го бях взела много по-рано, но като го видях в малка опаковка и стана тя.
Тайно се надявах да има все пак някаква разлика.



Както виждате, огромна е.

Основната разлика е в текстурата, Mac е фин и лесен за работа, докато този на Inglot е доста едър и люспест.







Reflects Pearl е вторият ми цвят от глитърните Reflects Glitter на MAC.

Това е серия изключително фини глитъри, нещо между пигмент и глитър, но по-скоро глитър.

Всички цветове изгледат бели в опаковките, но всъщност са с различни оттенъци. Този е снежно бял (pearl), но имам и Reflects Gold, който е със златист отблясък.
Има Reflects Blue, Reflecs Red и т.н.

Между другото част от цветовете ги има и в българските Mac, макар че са от pro серията.

Страхотен продукт, много ми харесва какъв хибрид се е получил, супер бляскави са, може да го ползвате самостоятелно или в комбинация с други сенки, но задължително с лепкава база отдолу.

Цена 24 евро



Едно MAC Retro Matte червило в цвят Cafe Au Chic.
Нанесено на устните се оказа доста по-тъмно, отколкото очаквах.
Аз не съм особен фен на течните матови червила на Mac, прекалено са изсушаващи, но пък като се вземе предвид, че трайността е на супер ниво ...

Цена 24 евро



Коректор Mac Select Moistercover: не съм пробвала тази им серия от коректори, а и без това ми трябваше един по-тъмен цвят, та реших да видя как ще се представят.
Все още не съм го отваряла, но тестера ми се стори покривен.

19,5 евро







Така, както цял живот купувам коректори в очакване на Краля, така и цял живот ще купувам пудри в очакване на Кралицата.

Mac Prep+Prime Transparent Finishing Powder в пресован вариант, защото ненавиждам неудобството на прахообразните пудри.

Да ви кажа ... приятно изненадана съм, доста е фина и silky, не прави кожата като Сахара, фиксира добре и май ще се харесаме.

Цена 25,5 евро



Сигурно се чудите кой луд би дал 12 евро за пудра пуфове, но ей ме на.

Не е случайно, разбира се и причините са две.

Първата е, че макар винаги първо да гримирам очите и след това лицата на клиентките си, понякога ми се налага да довършвам или поправям разни неща и след като нанеса базите и пудрите. И тогава използвам подобни тампони като ги поставям под ръката си, за да не се допира до кожата.
И всичките ми досегашни са с накъсани лентички отгоре, а без тях не ми вършат работа.

Втората е, че начинът, по който нанасяте пудрата си е от огромно значение и когато искам да направя това с притискане, а не с "начеткване", също използвам такива тампони и качеството им също има значение.

Mac Luxury Powder Puff са страхотни като качество, нежни, почистват се лесно, а лентите изглеждат добре захванати.
Дай Боже.



Когато едната консултантка в Mac ми подвикна, че щяла да ми сложи подарък при покупките, се замислих дали някога в българските магазини са ми слагали такъв и си викам ейййййййййй браво бе! Голям кеф. Само в Рим ще ходя да пазаря вече.

Ама когато видях какво е, ми идеше да се върна и да й го върна.

Лак за нокти, даже не нормален, ами някакви пръчици, като от едно време. Или пък  може пак да са модерни, от къде да знам ...

Ох, както и да е, на харизан кон зъбите не се гледали.

А в случай, че решите да си закупите това чудо на лаковата индустрия, би ви струвало само 10 евро. Ами струва си, какво?

Това беше всичко от мен до Рим и обратно, а вие ме последвайте където и както можете и да се пазите, ей  ;)


__________________________________________

  • Share:

You Might Also Like

1 коментара

  1. Ейй, мислим еднакво. Точно и аз вчера снимах нови придобивки, и направих сравнение на хайлайтъра със Софт енд джентъл. :)) За Сефора си права, само че аз не успях да се въздържа. От Кико взех 2 лака и червило още, и от Уикон лак + руж. Обаче сега ме грабна пигмента Роуз. Ако има в Турция от тези минита, ще си взема непременно.

    ОтговорИзтриване

Ще се радвам, ако пожелаете да споделите Вашето мнение с мен !!! :)