Ани от Beauty Galore е виновна за днешният по-различен, но сигурна съм, интересен за вас пост :)
Че кой не обича да чете за чуждите грехове? Всъщност нейната статия наистина се казва "козметични грехове", но на мен някак ми дойде да сложа друго заглавие, макар и да съм се придържала към основната стилистика.
Благодаря й за таг-а, снимките са илюстративни, останете с мен :)
Почти никога не съм използвала слънцезащитен крем за лицето си през годините назад: даммм, лоша работа. И то много по-лоша, отколкото си мислите, защото живея в морски град, което значи, че ходя често на плаж през лятото, което пък сещайте се какво значи.
Пек до изнемога, макар и да пазя лицето си на сянка обикновено, но чадъра не дава особена защита. В резултат си имам две сериозни пигментни петна на едната буза, които се опитвам да боря, ще ви разкажа в следваща статия с какво.
Всъщност главната причина да не ползвам защита на лицето е, че когато се изпоти и направо става мазало, а пък като вляза във водата започва да се размива и да ми люти на очите. Сигурно има кремове, които нямат тези странични ефекти, знам ли, но не съм експериментирала особено.
И естествено, кой не иска по-хубав тен.
До тази година, в която твърдо съм решила да променя това - слънцето е убийствено, а аз вече нямам извинение ... тийнейджърските ми години отминаха доста отдавна.
Много е странно как знаеш последствията от дадено действие, но ... караш си по твоята и толкоз.
Още нещо интересно - днес с приятелка коментирахме, че кремовете с фактор изобщо не били безвредни за кожата, защото най-страшните неща ставали в комбинация с химичните филтри и жаркото слънце. Вярвам в рисърчовете й, защото доста повече се интересува от мен на тези тематики.
Все още ми се случва да си лягам с грим: сигурно повечето от вас вече пищят в истерия. Ами да, случва се, какво да направя, нямам нерви, желание и воля да се занимавам с триене и търкане на спирала в 5 сутринта, след тежка нощ примерно, когато и сили нямам да се погледна в огледалото. Сори.
Добре, че вече е има-няма веднъж годишно (дърта история).
 |
| източник: интернет |
Гримирам се рядко: това определено е един от най-големите ми козметични грехове, защото обожавам всичко, свързано с грима. Знам и за това, как слагаш една спирала и физиономията се променя, знам и за това, как изглежда неглиже, знам и за това, как една жена "трябвало да се поддържа", абе всичко знам.
Да не говорим, че преди години без грим не си и помислях да изляза ... хората се променят.
Една от причините е, както съм споменавала и в 25 факта за мен, че много обичам да си поспивам до късно, а и ме понамързява.
Но нищо, за щастие страстта ми успя да избие в друга насока и вече поне гримирам други хора (вижте ТУК) - оказа се доста по-забавно :)
От година и половина поддържам гел пластика на ноктите си: пълната статия за тази лудост, може да видите ТУК.
Всъщност това си е истински лош навик, тъй като да, не е безвредно и да, обусловено е от мързел. Но аз наистина мразя да се занимавам с ноктите си, същевременно искам да имам сносен маникюр, така че ... пак задънена улица.
Дори и да премина на траен гел лак, без пластика, пак се изисква облъчване на ръцете с UV лампи, а пък и чупенето ми е в кърпа вързано.
В интерес на истината доста отдавна съм свалила размера на ноктите си до напълно нормален и съм далеч от гигантските ноктища, които може да видите в статията, но все пак, поне за сега не съм се отказала от щастието, да не мисля за нокти 29 дни в месеца.
Не съм ходила на козметик от години: моля?!!
Ами да, не че отричам ползата от милите, стискащи пъпки, какички, но честно казаноооо, май се оказва, че или трябва да ходиш всеки месец, не дай Боже пък на всеки две седмици препоръчват някои, или ... какво ?!
.png "English"){kind=small}
